20 години власт не стигат на Путин
Рекордът измежду водачите, управлявали най-дълго, е на Фидел Кастро
За Владимир Путин мнозина си мислеха, че съвсем незнайният началник на разследващите служби ще продължи демократичните промени от 90-те години, като в това време ще възвърне реда в Русия.
Двадесет години покъсно Путин е още в ръководството, властта е съсредоточена в неговите ръце и той наподобява решен да продължи да ръководи, отбелязва Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Борис Елцин разгласи на 9 август 1999 година, че назначава шефа на Федералната работа за сигурност Владимир Путин за министър-председател.
Експертите съзряха в Путин представител на службите за сигурност, кадърен да постави завършек на политическата неустойчивост и на проблемите в Кавказ, а също по този начин и ефикасен общественик, почнал кариерата си под крилото на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак и определен от Елцин да продължи да води Русия по пътя към пазарната стопанска система.
Елцин след това разгласи, че подава оставка по време на новогодишното си послание по малкия екран на 31 декември 1999 година и сподели, че на Путин ще се падне задачата да сплоти обществото и да подсигурява, че промените ще продължат. " В началото на ръководството му Русия беше, макар бедността и престъпността, една демократична и демократична страна ", споделя журналистът Николай Сванидзе, който си спомня, че през първите си години в Кремъл Путин е бил прелестен и неналожителен събеседник с възприятие за комизъм.
" След 20 години на неограничена власт, през които бе обкръжен от ласкатели, което е неизбежно при нашия релативно властнически режим, той несъмнено се промени и то не в добра посока ", показва мнението си Сванидзе пред Франс прес.
В началото на ръководството си министър председателят Путин показва относителна приемливост и податливост за положителни връзки със Запада.
В същото време обаче построи и облика си на хладнокръвен водач и стартира втората война в Чечения, която ускори известността му и му разреши да завоюва с 53 % на президентските избори през 2000 година
Благодарение на триумфите в петролната търговия първото десетилетие на Путин във властта бе белязано от възстановяване на виталния стандарт на руснаците и от усилването на страната, отслабена след разпадането на Съветския съюз. Властта си възвърне контрола върху медиите, които допреди това бяха в ръцете на амбициозни олигарси. " Сегашният Путин не е Путин от 1999-2000 година: от либерал той стана реакционер ", твърди политологът Константин Калачов, съгласно който повода за тази смяна е разочарованието от Запада.
През 2007 година Путин произнесе популярната си тирада в Мюнхен, която съдържаше съществени рецензии против Съединените щати. Оттогава насетне рецесиите следват една след друга: войната в Грузия през 2008 година, интервенцията на Запада в Либия през 2011 година, която Москва възприе като изменничество, украинската рецесия от 2014 година с анексията на Крим и началото на спора в Източна Украйна сред Киев и проруските сепаратисти. " Конфликтът със Запада трансформира Путин в консерватор ", счита журналистът Георгий Бовт.
Наближаването на края на мандата на Путин слага въпроса пред съветската политическа класа за неговите планове. Дали той още веднъж ще стане министър председател, както през 2008-2012 година?
Или ще дефинира собствен правоприемник, както направи Борис Елцин през 1999? Или пък ще се разгласи за почетен президент, което ще му разреши да продължи да дърпа конците, както направи президентът на Казахстан?
Макар Путин да е към този момент 20 години във властта, той остава надалеч зад върховете на други управлявали дълго време водачи като Фидел Кастро, Ким Ир-сен и Теодоро Обианг Нгуема, който неотдавна отпразнува 40 години отпред на Екваториална Гвинея.
В тази ранглиста, несъмнено, не вземат участие монарсите, които по формулировка прекарват целия си живот на трона: преди всичко измежду тях е 93-годишната английска кралица Елизабет Втора, която е на трона от 67 години. Рекордът измежду водачите, управлявали най-дълго, е на Фидел Кастро, който беше отпред на Куба 49 години.
На второ място е китайският водач Чан Кайши, който беше на власт 47 години в Китай, а по-късно в Тайван. Следва го севернокорейският водач Ким Ир-сен, който беше на власт 46 години. Муамар Кадафи бе отпред на Либия близо 42 години преди да бъде погубен през октомври 2011 година след началото на въоръжения спор в Либия. Лидерът на Габон Омар Бонго Ондимба бе на власт 41 години преди да почине през 2009 година В Европа най-дълго управлявалият водач е умрелият през 1985 година Енвер Ходжа, който ръководи Албания в продължение на 40 години, отбелязва Франс прес.
За Владимир Путин мнозина си мислеха, че съвсем незнайният началник на разследващите служби ще продължи демократичните промени от 90-те години, като в това време ще възвърне реда в Русия.
Двадесет години покъсно Путин е още в ръководството, властта е съсредоточена в неговите ръце и той наподобява решен да продължи да ръководи, отбелязва Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Борис Елцин разгласи на 9 август 1999 година, че назначава шефа на Федералната работа за сигурност Владимир Путин за министър-председател.
Експертите съзряха в Путин представител на службите за сигурност, кадърен да постави завършек на политическата неустойчивост и на проблемите в Кавказ, а също по този начин и ефикасен общественик, почнал кариерата си под крилото на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак и определен от Елцин да продължи да води Русия по пътя към пазарната стопанска система.
Елцин след това разгласи, че подава оставка по време на новогодишното си послание по малкия екран на 31 декември 1999 година и сподели, че на Путин ще се падне задачата да сплоти обществото и да подсигурява, че промените ще продължат. " В началото на ръководството му Русия беше, макар бедността и престъпността, една демократична и демократична страна ", споделя журналистът Николай Сванидзе, който си спомня, че през първите си години в Кремъл Путин е бил прелестен и неналожителен събеседник с възприятие за комизъм.
" След 20 години на неограничена власт, през които бе обкръжен от ласкатели, което е неизбежно при нашия релативно властнически режим, той несъмнено се промени и то не в добра посока ", показва мнението си Сванидзе пред Франс прес.
В началото на ръководството си министър председателят Путин показва относителна приемливост и податливост за положителни връзки със Запада.
В същото време обаче построи и облика си на хладнокръвен водач и стартира втората война в Чечения, която ускори известността му и му разреши да завоюва с 53 % на президентските избори през 2000 година
Благодарение на триумфите в петролната търговия първото десетилетие на Путин във властта бе белязано от възстановяване на виталния стандарт на руснаците и от усилването на страната, отслабена след разпадането на Съветския съюз. Властта си възвърне контрола върху медиите, които допреди това бяха в ръцете на амбициозни олигарси. " Сегашният Путин не е Путин от 1999-2000 година: от либерал той стана реакционер ", твърди политологът Константин Калачов, съгласно който повода за тази смяна е разочарованието от Запада.
През 2007 година Путин произнесе популярната си тирада в Мюнхен, която съдържаше съществени рецензии против Съединените щати. Оттогава насетне рецесиите следват една след друга: войната в Грузия през 2008 година, интервенцията на Запада в Либия през 2011 година, която Москва възприе като изменничество, украинската рецесия от 2014 година с анексията на Крим и началото на спора в Източна Украйна сред Киев и проруските сепаратисти. " Конфликтът със Запада трансформира Путин в консерватор ", счита журналистът Георгий Бовт.
Наближаването на края на мандата на Путин слага въпроса пред съветската политическа класа за неговите планове. Дали той още веднъж ще стане министър председател, както през 2008-2012 година?
Или ще дефинира собствен правоприемник, както направи Борис Елцин през 1999? Или пък ще се разгласи за почетен президент, което ще му разреши да продължи да дърпа конците, както направи президентът на Казахстан?
Макар Путин да е към този момент 20 години във властта, той остава надалеч зад върховете на други управлявали дълго време водачи като Фидел Кастро, Ким Ир-сен и Теодоро Обианг Нгуема, който неотдавна отпразнува 40 години отпред на Екваториална Гвинея.
В тази ранглиста, несъмнено, не вземат участие монарсите, които по формулировка прекарват целия си живот на трона: преди всичко измежду тях е 93-годишната английска кралица Елизабет Втора, която е на трона от 67 години. Рекордът измежду водачите, управлявали най-дълго, е на Фидел Кастро, който беше отпред на Куба 49 години.
На второ място е китайският водач Чан Кайши, който беше на власт 47 години в Китай, а по-късно в Тайван. Следва го севернокорейският водач Ким Ир-сен, който беше на власт 46 години. Муамар Кадафи бе отпред на Либия близо 42 години преди да бъде погубен през октомври 2011 година след началото на въоръжения спор в Либия. Лидерът на Габон Омар Бонго Ондимба бе на власт 41 години преди да почине през 2009 година В Европа най-дълго управлявалият водач е умрелият през 1985 година Енвер Ходжа, който ръководи Албания в продължение на 40 години, отбелязва Франс прес.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ